С черна роза на гроба ти идвам,

цялата окъпана в тъга.

Забравям за слънцето и за снега,

за мойта неприкрита суета.

С черна роза от от Ада, от дълбините

на моята душа, загърната със черен шал,

душевните ми мъки насъбрал.

Мрачен ден за мен,

мрачен ден за нас,

мрачен ден за целия свят.

Целият свят окъпан е в сълзи,

изплакани от  зелените ми очи.

Горящи стрели раняват моето сърце,

стоя на гроба ти и стена като дете!

Мрак, тъма,

призраци крещят в нощта.

 Огън, страст гори,

черната тъма ги угаси.

Бели лебеди плуват в кървава вода,

гримът  се размаза,

потече черна сълза.

О, нощ, върни ми го поне за миг,

за да му посветя последния си стих!