Тъмно е, наоколо горят хиляда свещти,

страшно е, вървя сред хладната тълпа,

спускам се във кладенец със хиляди зловещи,

странно тихи, тупкащи сърца.

Искам да извикам, но не мога,

искам да крещя, но пак мълча,

как да се измъкна с таз отрова,

която пак усещам във въздуха.

Как да кажа, че не чувствам,

пак пред всички лъжа, но стоя.

Ти ме гледаш толкова духовно,

стиснал в длани моята ръка,

даже не разбираш аз коя съм,

толкова далечна и сама.

Колкото и пъти да се вгледам,

в твойте и в чуждите очи,

виждам само хилядите тайни,

хиляди лъжи и хиляди сълзи.

Прах и пепел, огън, въздух,

танцуват те в прегръдка на нощта,

винаги така опасни и красиви,

винаги ръка за ръка.

Слънцето се мъчи да пробие,

тяхната покварена игра,

но така и не успява,

вечер пада пак тъма...

също като моето сърце,

то в тъма стои си и в тъмата ще умре,

играе то опасната игра,

потънало във хаос и тъмнина!