Мрак и тишина

24 июн. 2010 г., 19:55

Поэзия » Пейзажная

465 0 0

Мрак и тишина

Заглъхва вик така далечен,
догарят слънчеви лъчи.
И здрачът няма да е вечен,
времето не чака сетни речи.

Мъждука светлина далечна
на фон от мрак и сивота.
Ни стон, ни шепот носят се във мрака,
само тишина прокрадва се в града.

Стъпки бързо издрънчават и отекват,
победени от безмълвната богиня.
И светлинката - бавно тя загива,
поразена от съня.

Мрак и тишина

Свързани произведения

Комментарии

Предложения