Мрак навсякъде таи се...
И вън и вътре тишина!
И мъка тегне във очите...!
А в мозъка ми само тя.
Защо побърквам се, не зная?
Защо сърцето ме боли?!
Защо ù позволих на нея...!?
Съцето мое страшно тя да нарани.
Обичах я безумно, лудо;
Обичах я от все сърце...
Но всичко е в миналото вече.
А в душа е пълен мрак...!?
© Ангел Все права защищены