Да се смеем под стон небесен,
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим
от погледа ни уловим, но видях
една звезда, падна като мъгла,
предизвика катастрофа в любовта.
Яворов твоят поглед не ще опише,
тъй както на Лора сладкодумно пише,
не ще обеснявам аз - ти знаеш как
губя редове от този пуст, лъчезарен мрак.