Мразя се, че не мога да й кажа...

9 мая 2008 г., 06:59

Поэзия

1112 0 3

МРАЗЯ СЕ, ЧЕ НЕ МОГА ДА Й КАЖА...

Гордо крача с вдигната глава,

но нещо силно дърпа ме назад,

животът ми отново се обърка

и отново се намирам в нечий ад.

Попаднал съм на път без изход -

обграден от лепкава мъгла.

Животът ми предлага щедро -

непоносимо тежката съдба.

Все пак крача си привидно бодър,

сякаш съм щастлив - непобедим,

но животът никак не е топъл.

И понеже съм глупак - съм уязвим!

malkotu_zlo (Вели Х)

2008-06-12T21:31:48+03:00

Браво...Хубаво е... /me (music) Now playing: 11. Avril Lavigne - Nobody Home
katkatkat (Катя)

2008-05-09T09:21:23+03:00

На Смешко съвета ми дойде страшно навереме и ще ми бъде много от полза, защото моята ситуация е същата като твоята... Ще казваме и това е!
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2008-05-09T08:08:50+03:00

"И понеже съм глупак - съм уязвим!"

Не си глупак, бе човек! Напълно нормално си е.А с " казването"... тогава вече започва същинското оглупяване. "Казването" е най-лесната част. (така че колкото по-скоро, толкава по- добре). "Казваш", и повярвай ми,ситуацията няма да се развие по нито един от начините, които си мислел. Ти си " кажи" и се готви за след това, не за самото "казване"... (е така някак се размислих, дали съм разбрал стихът ти и изобщо прав ли съм- не знам!)