Мръсницата във мене проговори,
заспала беше петвековен сън.
Заспивах със невинността на бебе,
леглото ми простенваше за мъж.
Но някой викна и тъпан удари...
Събуди се, протегна се едва,
очите и ме гледаха лудешки,
че съм живяла тихо в самота.
Удари ми шамар и се изкъпа,
попи със кърпа капките вода,
обу чорапи черни и се пръсна
с парфюм, създаден с нотки на греха.
Погледна нагло, сложи си червило,
зениците си мътни очерта.
Облече най-червената си рокля. Тръгна,
потропвайки със токчетата. Зла.
Оставена за дълго бездиханна,
на лов излезе стръвно през нощта.
Мръсницата във мене се събуди...
Защото се завърна любовта.
© Геновева Симеонова Все права защищены