На мръсния ден,
отровите изпих,
мръсотията му е в мен
и в този стих.
Мръсният ден загина,
светла нощ го удави
и сърцето ми от глина,
оформи и преправи.
Нощта е чиста -
в лунен блясък измита,
тялото ми е писта -
душата ми излита.
Мръсният ден,
срещу чистата нощ,
отровата в мен
ми дава сила и мощ!