24 апр. 2020 г., 17:21
Мухата Дрожди си летяла
над чаша вино по обяд,
сред облак в розовата пара
бръмчала си със жизнерад.
"Ах, колко фина съм и мила
с ефирни кат сатен крила,
с тях мога да премина миля,
стига само да реша.
И нищичко пред мен не струват
разните му там врабци,
бръмбари и пеперуди,
даже конските мухи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация