Каза му музата: Свършват парите!
Грабвай писалото– нещо пиши!
Дойде ли есен, студени са дните –
гладни ще мръзнем, поете, помни!
Взе химикала. Написа два реда.
Мисли: "Кой плаща за стихове днес?!...
А пък и музата стръвно ме гледа –
как да работя, когато съм в стрес?!"
Виж к'во – ù рече, – недей ме нервира!
Дълъг и сложен е този процес!
Айде, отивай бързо за бира!
Няма ли бира – няма прогрес!... ...