След толкова години пости
дори идея се не хвана,
дошла бе музата на гости
и каза:,,Аз ще поостана!"
Сега Веронските сме влюбени:
Монтеки-аз,тя-Капулети,
и в рая някъде изгубени
редим неписани куплети.
Ухажвам я сега внимателно,
че често бягаше от мен.
Макар и нежно, настоятелно
го правя всеки божи ден.
Кога ще писне и накрая
и ще изчезне яко дим-
признавам си, това не зная,
сега щастлив съм, я да спим!
© Георги Янков Все права защищены