Музата се инатѝ
и не ще да ми говори.
,,Музо моя, що бе, ти...
аз какво пък съм ти сторил,
та в душата си се скрила,
надълбоко се таиш?
Уж си млада, волнокрила,
а си вързана с каиш!
Виж, читателите чакат
и по мене с жал въздишат!
Дните неуморно тракат,
от тефтер ще ме отпишат!"
А жена ми ненаситна
погледа ми разгада!
Музата отново литна!
,,Музо моя!" ,,Да бе, да!"
© Исмаил Али Все права защищены
А ти бъди на "ти" с нея, не й се сърди.
Поздрав за хубавия стих, Исмаил!