25 апр. 2013 г., 17:42
Очите бавно давят се без дъх,
В ла бемол гасне последният нюанс
На дървената рамка насреща окачена,
Клавишник стар събира в дисонанс
Звуците на маслени бои,
Обагрящи пейзажа в мак червено,
Където няма музика на живо,
А само графика безмълвна и сломена.
Четката нанасяла стакато
Поля безкрай, в които погледът се губи,
Една соната свири в контражур,
От слънчевите дири променена, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация