Бетовен е достатъчно добър,
Севиля се оказа без бръснари,
а Фигаро - реди ги ден по ден -
последният затваря, както свари.
Шопен замлъкна, скри се - яко дим.
И старата цигулка се изхили.
И в него припозна кретен,
а музиката непростимо свири.
Замлъкна Моцарт, беше на кафе
в една опушена и вехта кръчма.
И вият се рефрен подир рефрен,
като че дим - о, суета, сует... ...