Тихо стеле се нощна мъгла,

като одеяло покрива земята,

вплита нишки във нея страстта,

и усмихва се мъдро луната.

Влюбени двойки звездите привличат,

сякаш сърце е, пулсира любов,

красиви са всички щом се обичат,

в плен на най-силният и нежен зов...

Облаци-скитници усмивки раздават

и продължават по своя маршрут,

щастие топло дъждовно им дават,

че любовта пречиства света.

Сутрин е, блести росата,

сякаш нищо не знае...

Намигва палово зората,

и вятър с клоните играе.

И само спомен от въздишки

с ухание на благослов

разкрива тайнствено на всички,

че тук... е място за любов...

12.08.2014.

Георги Каменов