4 окт. 2013 г., 19:47  

Мястото ти 

  Поэзия » Любовная
717 0 11

 

            

          Всеки мой издишан стих е

          тъжната ми история с теб -

          една обич звънливо тиха,

          стискаща ми гърлото в куплет.

 

          Така бих искал! Но не мога

          да ти подам приятелска ръка,

          скован от традиция сурова -

          ръка не заслужава възрастта...

 

          Аз знам! Никога не ще си моя,

          любовта си е единствено за мен -

          безсънна да ми гори покоя

          и сребристо да дозасипва моя ден!

 

          От упреци безброй оплискан,

          изстива в джоба мойта длан,

          със самотата пак ще се здрависвам,

          но знай - мястото ти е топло - там...!

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса!
  • Тъжно и красиво мъжко стихотворение...
  • Благодаря ви много, приятели! Щастлив съм, че ви имам!Топли поздрави на всички!
  • Валентин?! И защо сам си слагаш ограничения? "Така бих искал! Но не мога..." - мисля, че можеш, но се страхуваш... Няма как да получиш отговор "Да", ако не си почукал...Любовта има много проявления и не е задължително да е физическа, но ти по-добре от мен го знаеш
  • Харесах!
  • Много емоционален и нежен стих!
  • Тази копнежна любов понякога е сладка болка...Поглеждам го не от ъгъла на тъгата...Поздрави Валентин!
  • Натъжи ме тази самотна мъжка длан, която пази топлината и очаква...
    Поздрав!
  • Топлото й място те топли, Вальо!В някои случаи и това стига!
    Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!
  • Вълнуващо!
  • Xapecax!
Предложения
: ??:??