Сребърни нишки обграждат лицето му -
достолепно живота във фреска изваял.
В ръцете със жезъл, променящ съдбите,
със златни камбанки пречистващ духа.
До него пристъпва Бриджит безмълвно,
с дихание на рози и златни коси.
Пазителка на Зелените поля и душите,
сили му дава и животворни води.
Седнали под Великото дърво на Живота,
с Кернунос сплитат свещено въже.
За да стигнат Върха тъй безценен високо,
саможертва е нужна за нови мечти.
С Евдемония наздравица вдигат с абсент
и пият до дъно еликсира вълшебен -
за Човешкото щастие и духа непреходен
и за Вечния Път през живота ни Земен.
© Катя Вангелова Все права защищены