13 окт. 2007 г., 16:22

Мъгла 

  Поэзия
642 0 2
Могъщество на древен бог
струи в походката й тиха.
Дъхът си сенки затаиха,
видели погледа й строг.
От страх под лампите се скриха.

Покрита с плътно наметало,
съшито от прозрачна плът,
на облаци с изминат път,
тя идва като време спряло.
Тъй слаб пред нея е светът.

Гневни небеса я бранят.
С мъдрост беше се родила.
Пред свещената й сила
морета, планини се кланят,
сякаш бе ги упоила.

Докосна се до теб едва
и лика ти отрази,
със любов те поздрави.
Как се случи? Не разбра,
но тя умело те плени...

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!


    Покрита с плътно наметало,
    съшито от прозрачна плът,
    на облаци с изминат път,
    тя идва като време спряло.
    Тъй слаб пред нея е светът.
  • Красота!Бива си те!
Предложения
: ??:??