Отлитат безумни мисли неканени
със стържещи звуци на вампирски крила.
Градим кули вечни, а тухлите... сламени...
кръвта разпилява се в фина мъгла.
От писъци сплитаме косите на вещици,
изгаряме в кладите поредни Светци.
В кумири издигаме следващи грешници,
на Коледна пуйка крещиме "Литни...".
Треперим от жега, изгаря ни студ,
бездушно четем слова за душата,
а пътя ни сочи поредният луд,
и той е... сред фината кръв на мъглата... ...