Мъгливо утро. Сънен град. Студените реклами се кикотят. Пред павилиона денонощен спи пияният клошар с брадата. Мъгливо утро, сънен град... Със раниците тръгваме към гара. - Къде отиваме? А, Ханк? - Ще видиш, мила – отговарям. Мъгливо утро... Тъмен град. Нощта се свива и заспива. Сиво. Но в сивото душата се усмихва, защото си до мен и си... красива. - Красива ли съм – смееш се. - Да, много! - Понякога ми липсваш... - Зная. Градът се буди и трамваи лазят. И хора побелели бързат с нас. На моста лъвовете се прозяват, в мъгливо утро, в дращещ град. И как мечтая да се махнем. Със тебе да избягаме ей там... Сами да сме! Да пишем до река, да пием вино от бутилката направо! А после да потънем във телата си... Във тъмното на любовта да дишаме! Ах, как мечтая само... Как ! А ето сивата софийска гара, и женски глас не спира да повтаря, от седми коловоз, че заминава бърз влак от София за... някъде. Красива си! Обичам те! Да бързаме! - Къде отиваме? Кажи ми, Ханк! - Нанякъде, момиче... Да, нанякъде! Мъгливо утро, тъмен град, избягахме и вече сме във влака! За НЯКЪДЕ е този влак – така наричам вече... Свободата!
Прекрасно е Хенри!
Много жив стих!
Усетих свобода, видях мъглата,почувствах мечтите в себе си!
Но не ми хареса "Във тъмното
на любовта
да дишаме!"- Защото в любовта няма тъмно, тя е светлината в тъмното, желанието за живот, нежност в съня и на яве, но в нея няма тъмно...
Поздравления поете! Изпълващ дишането стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.