4 сент. 2013 г., 22:37

Мъж 

  Поэзия » Любовная
600 0 2

Не ми е лесно днес да те обичам...
тежат съмнения, очакване, вини -
изгубеното време сякаш тича
в надеждата ни - да се променим.

Не съм светец, и ти не си светица –
 крадем лъжи от грешни като нас,
и чувствата ни са алкохолици,
напити със неутолима страст...

За теб бих дал това, което нямаш –
заложил дъх в красивия ти блян
за споделеност и за крепко рамо -
за край щастлив на нашия роман...

Не ти е лесно днес да ме обичаш –
рaнявана си с болка неведнъж,
но ако искаш в чуден сън да тичаш,
калявай с устните си в мене мъж...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми това постепенно издигане на чувството над бита,съмненията,грешките и вините,които,знае се,биха го опошлили или убили!Ти го спасяваш.Поздрав!
  • Накара ме да закопнея за обич... отново! Страхотен стих!
Предложения
: ??:??