3 мар. 2013 г., 09:21

Мъж 

  Поэзия
494 0 0
Ален е пътят му,
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си
и винаги пръв е в жестокия бой.
Усмивка не помни,
кръвта му пилей се
от бурните битки на своя живот.
Краката са тежки,
сърцето сковано,
единствено в себе си чувства се роб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Все права защищены

Предложения
: ??:??