Къде намирам ви такива,
мъже за ден, за два, за три,
къде намирам ви такива,
мъже, играещи игри.
Игрите с моето сърце са,
не зная как остана цяло,
игрите с моето сърце са,
а то бие като полудяло.
За вас тупти
и иска
да ви види
в среща близка.
За тези кратки мигове живее,
за тях бие и копнее.
Белезите в него са дълбоки,
ударите в него са жестоки.
При всяка нова среща
в дълбините си ви отвежда.
За вас напълно се раздава
и всяка частица разпилява.
За час сте мили, влюбени и нежни
и изпълвате го с надежди.
След час ви вече няма
и самотата е още по-голяма.
16.02.2010г.
© Симона Костадинова Все права защищены