29 мар. 2017 г., 19:45

Мъжемелачка 

  Поэзия
891 1 10
Да беше пистолет-да засечеш
преди душата си да съблека пред Бога.
Да беше затъпено острие,
да пробода илик в гръдта си да не мога.
Да беше дребна шарка-да преминеш,
белязала лицето ми с целувки алени.
Стрела неточна да си, та да ме подминеш,
сякаш от спонтанен бриз погалена.
Но бе жена, а аз на прицел беззащитно
стоях пред разразило се торнадо.
И сякаш че хоро моминско, ситно,
през мен премина като диво стадо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Все права защищены

Предложения
: ??:??