Очите си отворя и те няма,
затворя ли ги, сякаш оживяваш.
В съня разхождаш голото си тяло,
наяве си далечна и ми бягаш.
Аз мостове градя, за да преминеш,
ръцете ми те търсят денонощно
и всяка част от мен ще загине,
щом пътя ти към мен е невъзможен.
И никога за миг не съм се спирал,
повярвах в чудеса и се преборих.
Не знаеш колко пъти съм умирал,
на мъката от жлъчната отрова. ...