30 мая 2007 г., 10:30

Мъжете в моят живот Част 2(брат ми) 

  Поэзия
1093 0 16
                                             На брат ми


Ти замина.
Остави ни сами.
Ех, може би в чужбина
ще осъществиш свойте мечти.
Но на нас ни е тежко.
Знаеш ли как ни липсваш сега?
Сърцето ми бие лудешко,
как си, бродиш ли по света?
Много често се карахме,
заради братско-сестрински шеги.
Но разделихме ли се и осъзнахме,
че един без друг е трудно и горчи.
Знам, щастлив си!
Преоткривай света!
Но, моля те, пази спомена жив
и не забравяй, че имаш и сестра.

                                                                                              29.05.2007г.

© Ванина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Пламе
  • Поздрав,Ванинче!
    Много ти е хубав стиха!
  • Благодаря сладуранке
  • Още веднъж:благодаря
  • Браво!!!
  • Благодаря Людмила и на теб Валентин!Наистина се радвам,че ви е харесало!!!!
  • Браво мило мое момиче.Невероятно, настръхващо.Една моя позната от Силистра написа стихотворението -Гурбетчийки, тогава пак така ми потекоха сълзи.Ние правим раздялите част от самите нас.Ето откъс от нейният стих ще цитирам по памет:
    Господи какъв е тоя ред
    и майките да ходят на гурбет?....
  • Няма да те забрави, никога!!!
    Поздрави
  • За пореден път ти благодаря!Поздрави и за теб
  • Ще се върне един ден при теб. Поздрави отново, Ванина!!!
  • Благодаря Галина и Вероника!Поздрави!
  • Прекрасен стих!
    Много чувствено и искрено посвещение!
    Поздрав!
  • Да,права си!Поздрави!
  • ,,Кръвта вода не става!''
    Поздрави!
  • Благодаря ти Анета!Поздрав и усмивка
  • Много е хубаво и това посвещение.
    Разбирам те, връзката е силна ...

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??