Една жена в съня ми влиза
и топли мъжкия ми дом.
Облечена в ефирна риза
ме сгрява, като глътка ром.
А аз по нея се увличам
и пия този елексир.
На мен си вече не приличам
и гледа в мене тя сеир.
Забравям ден и нощ къде съм.
Сърцето вече се напи.
Страхувам се да я калесам,
за да си говориме на "ти".
И всяка сутрин ме напуска
дори след първите петли.
А аз оставам на закуска
самичък с дрипави метли.
И в къщата ми става шуто,
че няма в моя дом жена.
И невидяно, и нечуто -
заглеждам нощната луна.
© Никола Апостолов Все права защищены