Казваш, че е обич...
и че те боли.
Вярваш ли в съня си,
парещ като вик...
Казваш, че си моя...
и когато си
в неговия огън -
скъсан стрък мечти.
Казваш, да не питам...
Просто да мълчим.
Искаш да залитам
в топлия ти грим.
Знам, че ти е трудно...
Слаба си... Жена!
Трябва да съм силен...
Мъжки времена.
© Михаил Цветански Все права защищены