Мъж ли бе да го наричаш,

или страхливец зад излишни думи да стои,

себе си пред други да отричаш,

на тях да се харесаш, дори да те боли.

Мъж в безсрамна поза,

мъжко достойнство, в измислена проза...

влачиш своето тежко бреме,

отричаш себе си докрай,

но ето, идва твойто време

и поне пред себе си признай:

че и ти душа си носиш,

имаш смело, мъжко сърце,

криеш се зад ъгъла и за обич просиш

и молиш за малко нежност в твоите ръце...

Огледай се наоколо...

слънце с искреност изгрява...

мъжката душа не обеднява,

когато с малко искреност ще те дарява...