Не бях аз твоето мъжко момиче.
Бях твойта неизживяна младост.
А смеха толкова обичах -
на всичко в живота гледах с радост.
А мислех се за мъжко момиче -
плещите с много аз товарех.
И в болката си те обичах -
любовта ни ти предаде.
И сега съм мъжко момиче -
нощем на Луната сълзите дарявам.
Дори и болката си отричам -
на Съдбата ти те поверявам. ...