1 нояб. 2010 г., 12:32

Мъжът и в старостта остава воин 

  Поэзия » Философская
657 0 10

 

От всеки българин добре се знае:

животът ти за да се оправдае,

ако фиданка не си посадил,

би трябвало змия да си убил!

 

Овошки аз над сто съм засадил!

И толкова змии да съм убил!

 

По този показател, твърдо зная,

съм си заслужил мястото във рая!

 

Но аз и в старостта си не преставам

добро да правя, злото – да сразявам:

 

цветята във саксийките поливам,

а кацне ли комар – и го убивам!

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво!
  • Философски ме усмихна!!!
  • Ама за каква старост говориш? Не си ли разбрал, че поетите са войни на доброто и честта,както и посланници на любовта! Те нямат възраст и за тях времето не съществува! Поздрав!
  • Замисълът на произведението(не говоря за хуждожествите му качества) е толкова сериозен, че изисква много дълбок размисъл. Аз поне така го разбирам и те приветствам за теста(не текста), на който ни подложи.
  • Добър човек си, Ангаре!
    Добър човек и добър поет!
    Тези неща никой, никога не може да ти отнеме!
    Бъди!
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • !!!
  • Благодаря че прочетохте и че коментирахте, макар стихчето да не заслужава внимание. То е иронично-хумористично, а не философско; но понеже хуморът му е малко, представих го за философско, та и от това да му се добави малко хумор!
    Честит празник на всички ви!
  • браво и на теб...
    Честит празник
  • Много свежо. Поздрав и
Предложения
: ??:??