diesto (Данаил Антонов)
1039 617
2 февр. 2019 г., 15:38

Мъжът, за който никоя не плака... 

  Поэзия » Любовная
708 10 12

Наистина не зная как... 

Не зная как да те обичам. 

Уплашен ли съм? -Не. Глупак! 

Аз влюбен съм в това момиче! 

Не си измислям страхове. 

И страшно искам да е хубаво. 

Не, в стихове през съ̀лзи да четеш, 

че вече всичко сякаш е изгубено...

И тъжно, огорчено и болезнено. 

И молещо най-плахата прегръдка, 

с която да покрием белези, 

от раните все още, незамлъкнали... 

Боли ни. Още ни боли до кръв. 

И още чуваме дъхът на тишината. 

Прости душата ми, в чиято плът, 

живя до скоро самотата... 

Не ме винѝ за всеки дъжд! 

Да мога - бих ги извалял до капка. 

Обичай този влюбен мъж! 

Мъжът, за който никоя не плака... 

И нищо, че не зная как. 

Изстрадах ги, любовите, да мога, 

след мъчния и непрогледен мрак, 

да имам Теб. По дяволите! И за 

Бога!..

 

Стихопат.

/DannyDiester/

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??