8 нояб. 2004 г., 23:13

Мъка 

  Поэзия
3.5 / 2
1076 0 0
Толкова странно,толкова уморено,
чувствам ,че искрицата живот,
жизненоста в мен си отиде.
Само мъка.
Сълзи се стичаха по бузите ми,
ала спряха и сега само
осиротялата ми душа страда.
Болката чете се по очите ми,
сърцето сякаш спряло е,
тежи в гърдите ми,
бавно умира от неизлечимите рани.
Ах, къде отлетя штастието, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христозов Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »