8 нояб. 2004 г., 23:13

Мъка 

  Поэзия
3.5 / 2
1075 0 0
Толкова странно,толкова уморено,
чувствам ,че искрицата живот,
жизненоста в мен си отиде.
Само мъка.
Сълзи се стичаха по бузите ми,
ала спряха и сега само
осиротялата ми душа страда.
Болката чете се по очите ми,
сърцето сякаш спряло е,
тежи в гърдите ми,
бавно умира от неизлечимите рани.
Ах, къде отлетя штастието, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христозов Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »