VWtM (Янчо)
17 9
1 мая 2006 г., 12:01

Мъка 

  Поэзия
781 0 3

Мъка, когато хората късат парче по парче доблестта,

Мъка, когато хората искат да смажат с дела съвестта,

Мъка, когато ги виждам как грачат над малък, безпомощен труп,

Мъка, когато хората плачат, на други да чуваш смехът.

 

Мъка, защото хора не сме, а животни живели в забрава,

Мъка, защото живели не сме, а живи в тази раздяла,

Мъка, защото раздяла с живота е всяка мъничка гара,

Мъка, защото човекът във нас, на най-малката гара остана.

 

Мъка, където погледнеш, в чиито очи,

Мъка, където живееш, където боли,

Мъка, където я искаш и където пък не,

Мъка, където някога беше моето сърце.

 

Мъка, неизречена още, но все пак пред теб,

Мъка, неизречена там, където те гледа твоя портрет,

Мъка, неизречена също от страх и от срам,

Мъка, неизречена с гордост, неизречена с плам.

 

Мъка, която гризе те, души те, убива,

Мъка, която живота ти бавно покрива,

Мъка, която незнайно защо ти харесва,

Мъка, която болката с радост посреща.

 

Мъка, след нея мъка и мъка, и мъка,

Мъка, родена в човека, от нея роден той сега,

Мъка, търся във нея пролука,

Мъка, с която живея, но не ще и умра.

© Янчо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми харесва! Защото когато човек страда много силно, в главата му като че има само ехо, което повтаря някоя дума. При мен тя е "Защо, защо, защо?...". Цялото чувство и всички реакции са мъка, затова не мога да се съглася с мнението на Красимир.
  • Хубаво е да повтаряш по някоя специална дума или израз за да подчертаеш художествения образ или ситуация , но от начало до край едно и също , представлява липас на запас от художествени средства. Излез от експериментите и давай развитеие на темите си!
  • БРАВО!!!
    Пресъздал си това болезнено чувство много оригинално!
    Силен е финалът : " Мъка, с която живея, но не ще и умра! "
    Долавя се надежда! Харесва ми!
Предложения
: ??:??