Мъчителна е болката във мен,
гори като огън,
тежи като камък,
смразява като лед.

Безпричинно е лошото ми настроение,
неясно като времето,
необяснимо като живота,
болезнено като сърдечна рана.

Мъчно ми е и е тежко,
колко много ми е тежко,
сълзите едва удържам във очите
и думи нараняващи не искам да изричам.

Моля се да остана спокойна
и отново фалшиво усмихната,
искам да запазя свойта вяра и надежда.
 
Тежи, както нищо не би тежало,
гори, както друго не е горяло,
студено е, както на никой не му е било студено,
мразя и обичам на едно,
правя добро и още толкова зло, 
душата влачи тежки окови, 
Боже милостиви,
моля се: спри ги.