МЪКАТА Е СМАЧКАЛА ЧОВЕКА
Голяма мъка, днес е смачкала Човека...
От зъбите й той е станал мек!
Тътрузи се едва, по кривата пътека...
За болките си, той да търси лек!...
Дълбоко във душата му сега е пусто...
И раната голяма го боли.
Мухлясало е вече миналото лустро.
И огънят му бавно пепели!...
В очите му прозира тая днешна мъка...
О, как със нея ще върви напред!?
Живота му съсипва Пустата Сторъка. ...