8 окт. 2011 г., 16:10
МЪКАТА Е СМАЧКАЛА ЧОВЕКА
Голяма мъка, днес е смачкала Човека...
От зъбите й той е станал мек!
Тътрузи се едва, по кривата пътека...
За болките си, той да търси лек!...
Дълбоко във душата му сега е пусто...
И раната голяма го боли.
Мухлясало е вече миналото лустро.
И огънят му бавно пепели!...
В очите му прозира тая днешна мъка...
О, как със нея ще върви напред!?
Живота му съсипва Пустата Сторъка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация