31 мая 2009 г., 18:05

Мъката тихо прибрах... 

  Поэзия
710 0 23

Мъката тихо прибрах.

И почуках.

Исках да вляза

със светла душа

в твоята стая

и в твоите чувства,

носеща в шепите жива вода.

Исках да седна,

събрала лъчите

на заранта –

да погалят  и теб,

ти да ги вземеш

дълбоко в душата

и да усетиш

частица небе…

Исках да видиш

отново морето

в моите верни

горящи очи…

 

Татко,

повярвай ми -

Бог ме изпрати -

Господа,

Който и теб

ще спаси!

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??