7 нояб. 2013 г., 23:40

Мъко моя 

  Поэзия
445 0 8

             МЪКО МОЯ

 

 

 

С Мъката заедно в утрото ставаме,

пием си двете кафето.

Пускаме компа, усмивки раздаваме -

иначе спи в чекмеджето.

Знаем си всички игри и условности.

Правилно си ги делиме.

Спазваме етика, не дирим подробности -

само напред ний вървиме.

 

Вече не можем на воля да тичаме -

днес Тя избра си пътека.

Можем единствено да се обичаме...

Спи, Мъко! Нощ да е лека!...

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??