Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2734
24 июн. 2020 г., 01:05

Мълчалив монолог 

  Поэзия » Белые стихи
1402 16 18

Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.

 

Разкъсвай всяка моя жива тъкан,
от дръзката ми кръв се утолявай.
Нахлуй в съня ми, ако още дишам.
Ще те мълча и в пика на запоя.

 

Сега мълча. Не се разколебавай!
Мълча, защото знам къде ме водиш.
Защото знам, че трябва да подминем
на грохота заветната повеля.

 

По звездния шпалир когато кривна
и общият ни поход се разделя,
ще ми простиш безмълвния сценарий,
а аз ще имам глас да проговоря:

 

- В най-челния ни сблъсък ме зачена,
износи ме до сетния си писък...
Не ме подведе, Спътнице избрана.
Сполай ти и прощавай, Болко моя!

© Мая Нарлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??