19 февр. 2011 г., 15:28
Мълчаливо
Сълзи...
Защо ли небето сълзи?
Дали му е тъжно
за неговото си слънце
и за птичките,
които облаците
с крилата си галят,
или му е мъчно за листата,
с които дърветата нощем
приказки му разказват?
А може би
за цветята тъжи
и за всички пеперуди и пчели,
които валс над тях играят...
или пък
за росата,
в която сутрин се оглежда?
Не казва...
мълчаливо тъжи.
Небето сълзи.
© Ласка Александрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Красиво е разплаканото ти небе!Поздрав!
-
Красиво е твоето мълчаливо небе! Поздрави!
-
Потопих се в красотата на небесното мълчание... Поздрав за теб!
-
Може би, защото е забравило за вярта, че след есента идва пролет и всичко, за което днес тъжи,утре ще му се върне стократно...Не само красив,макар и тъжен пейзаж, но и дълбока философия съзирам в стиха ти!Поздрав!
-
Тъжен пейзаж си нарисувала, Ласка.
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Плаче небето, защо ли? Може би заради
човешките сърца, лишени от истинска обич
и истинска светлина... Много ми хареса стиха ти!
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!