Вглеждам се в очите ти.
Плачат или радост вали?
Чувам сърцето ти, говори със здрача...
А душата, о тя знае, как да мълчи!
Ръцете ти хладни, търсят и питат:
Остана ли жар за още живот?
Нощта разстила своята риза
и кани сънят, препуснал в галоп.
Постелята пали вечерните страсти
скрила тайни между гънките зли.
Вятър гъне пожълтелите храсти,
а небето зарони диаманти-сълзи.