14 апр. 2024 г., 22:01
Мълчаливо страдание
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства.
И освещават тъмните простори.
По пътеката на изкуството
стъпките на словото говори.
Душите ни сами намират
олтарно място под небето.
Написаното слово не умира:
кладата на истината свети.
За това без много думи
всеки миг осмисля тишината...
Ранена от шумно скудоумие
поезията мълчаливо страда.
© Стойчо Станев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря за коментара и оценката, Юри!
-
Хубаво си го казал, Стойчо! 👍
-
Благодаря за Любими, Виолета!🙏
-
Благодаря за Любими, Елка!🙏
-
Благодаря за хубавите думи и оценка, Младен!🙏
Благодаря, Жени!🙏 -
Хубаво е...
-
Експлодираща, макар и дълбоко законспирирана мъдрост има в този твой стих, Стойчо.
Оставам възхитен:
"Душите ни сами намират
олтарно място под небето.
Написаното слово не умира:
кладата на истината свети.
За това без много думи
всеки миг осмисля тишината...
Ранена от шумно скудоумие
поезията мълчаливо страда."
Изключителен финал и поетично великолепие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
