Често се раждат из невидимия свят слова.

                                           В непостоянството в душата на Поета.

                                           И как често думите умират от тъга.

                                           Изгубили се в тъмната пътека!

                                            Често се раждат с високо вдигната глава,

                                             куплетите, оцапани в мастило. 

                                             Поели по безкрайния път на спомена.

                                             Оставили в сърцето трепет от нещо красиво, нещо мило!

                                              .......................................................................................................

                                            Колко,  често се раждат из невидимия свят слова...

                                              Рожби на неземно вдъхновение?