На разсъмване,
точно когато
нощта изтича от вените ми
и плахо прибягва
петльово кукуригане
между кукурузите,
когато с лисича опашка
слънцето ме облизва
и подпалва огън в зениците,
над мълчана вода гадая
и еньов венец за здраве вия –
седемдесет и седем и половина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.