През трудното мълчание на дните,
в които те събирах неизречено,
заключих обещанията си в думи,
останали във мен недосъблечени...
Разлистено се скитах на разсъмване,
размита в непотребни очертания.
Поех си дъх... И те целунах
по утрото на мойте безразличия...
© Геновева Христова Все права защищены
завладява като кубинска пура