Мълча в разпаднатия свят – една усмихната чертица,
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!
С добро и с много светлина, която мило да раздава
на всяка тичаща душа, която в дните заслужава
любов, целувка и храна за сетивата примирени.
Положих с благите слова добро на кървави арени.
На мен ми стигат две очи – очи на дама на сърцето,
в които слънцето блести и се смирявам. Общо взето
светът прилича на жена, която водил съм на среща.
Светът ме кара да мълча, но щях да казвам още нещо. ...