Денят ни беше хубав . Есента, във ранното си, топло жълто. И все още те разсмивах... И се смеехме. Прегърнати под сгради. Под погледа на късното небе... Все още те разсмивах. И се смеехме напук на скръбната, задаваща се зима... И влязохме задъхани и весели... Тогава рязко всички телевизори Извикаха! Заплакаха дори екраните... А после вторият се вряза! И огън в огнената есен... И после падна първата и крясък на момиче някакво заби се с трясък във... земята потрепери... Ти мълчеше. И светът мълчеше... Стреснат, в неразбиране… мълчеше и септември...
Много силен стих, Хенри!!!
Поздрави за идеята и изпълнението!!!
п.с.Много се възмущавам, когато някой помоли негово произведение да не бъде оценявано и въпреки това е оценено. Това ме навежда на мисълта, че понякога не се изчита до край. Още повече, когато много силни произведения са оценени " подобаващо", само и само защото са на определени хора. Не се ли умориха някои.
Това е кощунство! Не се ли уморихте с тези двойки??? При изричната молба на автора да не се оценява произведението? Крайно време е Админът да поеме нещата в свои ръце! Тук се случват грозни неща!
Ханк, извини ме.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.