Аз мъничко от теб се уморих...
като трева от лятна буря,
полегнала на твърдата земя,
оставена на слънцето да я прежуря.
Понякога, разкъсвам се на две
до обед мокра, после - изгоряла,
ала на думите ти в лудия кипеж
учудващо е, че оставам цяла.
Като метличина съм – тихо синеока,
целувана от горски пеперуди,
събирам думите ти – милион,
дори звездите тихо ми се чудят. ...