Мънисто

Аз съм мънисто, нанизано
върху извивките на твоето име.
Ти си толкова, толкова близо,
сякаш вечно била си край мен!

Вече нямам чувства претегляни,
зад гърба ми стои лабиринт.
От искрата в нашите погледи
цяла Вселена ще се роди.

Аз съм мънисто, нанизано
върху извивките на твоето име…
Хиляди неща ще си кажем,
а след тяхното ехо, заедно ще помълчим.

------------------------------

Това е последното стихотворение от стихосбирката "Догонвайки небесносиньото".

Който иска може да си я изтегли безплатно от тук:

http://knigite.bg/ebooks/ebook.php?pid=256