Бягам през гората,сълзи се стичат по мойте страни, стари познати сме със самотата,аз и тя-винаги заедно вървим. Болката и тя е вътре в мен-не бяга и заедно с тъгата по мойте стъпки върви. Тишината акомпанира на ударите на моето сърце, а аз се страхувам и съм изплашена като дете. Ръцете ми са студени-в тях кръв не тече, главата ми се замая от всичката болка и гнет. Сълзите ми-висулки ледени-капят по меката трева. Докоснат ли я-веднага се превръщат в роса. Питам се как нещо толкова красиво може да се роди от мен? Та аз убивам с дъха си и с всяка глътка въздух живеейки под това небе. Но защо всъщност съществувам, като сея само болка и тъга? Нима не съм достойна дори и да умра? И така всеки ден се скитам по света-неболна,но с болка в гръдта, за да търся място,където да намеря покой и да умра!
Страхотно... останах направо зашеметена но защо сее такъв песимизъм от теб!Чувствам те близка може би защото от мен блика същото... трябва да бъдем силни и да се справяме с проблемите Усмихни се на живота и той може да ти отвърне със същото
Господи, толкова си млада, а си толкова тъжна! Повярвай ми, не е нужно да умираш, а само да вярваш, че утре ще обичаш и ще те обичат.Когато това се случи, ще успееш да дариш на другите цялата гама от светлина, която носиш в душата си.Усмихни ми се! Аз те зиждам.............
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.